На вилата будува тишина
и от балкона с нея си общуваме,
аз съм безмълвна пролетна жена,
а тя настройва струните ми чувствено.

И някъде в ядрото на нощта
най - непринудено се раждат стихове,
аз вярвам, са  от тази тишина:
безхитростна, естествена, безвикова.

Добре е между нас да няма друг,
душата има нужда от отпускане,
пречиствам ежедневието тук
в спокойствие докрай, в себенапускане.

А после идва утрото и то
зарежда ме със тонус и амбиция,
но тишината в нейното легло
създава красотата по традиция.

26 април 2016г., Симеоново - София
Росица Копукова
Със съдействието на адвокатска кантора срещу плагиатство.