Постинг
25.11.2014 20:57 -
Звярът и Красавицата
Автор: sheistheone
Категория: Лични дневници
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2014 23:09
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.11.2014 23:09
.... Тя... Тя беше непокорна и красива и винаги получаваше това което иска. Но беше прокълната жена .. от тези които ти взимат ума ,но не само по хубавия начин .. е сещате се - обсебваща.
А той бе звяр .. но с душа ! Те имаха нещо общо .. и не .. не беше това. че са странни по собствен начин , а това че бяха толкова близо , а всъщност толкова далеч ... 17 години . Това беше времето,което им трябваше за да се срещнат ...въпреки че живееха на едно и също място . И както всяка приказка ... и те имаха своята ..Звярът и Красавицата .. на тях ми приличаха !
Еее... и все пак кой би се влюбил в такава жена ..?! Но той .. той виждаше нещо повече в нея , а тя като че ли ,беше готова да бъде смирена .. но само за него .
Имаше нещо специално в тях , започнаха да прекарват времето си заедно , да бъдат отдадени един на друг .Сякаш той бе единствения който е успявал да извади дълбоко скритата и усмивка .
Но "Красавицата" някъде по пътя допусна нещо да ги отдалечи един от друг... разбира се ,аз я познавах ..Тя умееше да не се учи от грешките си ,дори понякога да не ги осъзнава ..На никого не казваше ,какво се е случило ... Мислеше си ,че за нея е по-добре така .
А той .... Боже Господи ... ТОЙ .. сърцето му бе разпръснато , по тази дяволска жена .. умът му сякаш бе обладан , а силата му неконтролируема . Но живота ги накара да продължат напред ... всеки по своя път .
Мина време ... тя срещна друг , той замина надалеч...но все още имаше нещо което ги свързва ... Това нещо аз наричах Любов ! Тя беше толкова сляпа и твърдоглава , че можеше сама да се погуби , а той бе толкова гневен , но все пак гореше от любов !
.... През цялото време виждах как тя е нещастна .. как се бори с това, което не може да бъде преборено .. Може би очакваше нещо повече ...
И ето на ... беше един слънчев ден, когато тя трябваше да се види с мен ... Тъкмо се канеше да пресече улицата ,и ненадейно...... погледите им се срещнаха . Той се бе върнал в града ... За части от секундата "Добрият по душа звяр" успя да вледени погледа на "Дяволската жена" .И отново сякаш бяха толкова близо , но и толкова далеч ! И когато се доближих , имаше нещо в очите й , беше студена , някак си недоумяваше. но се наведе над мен и прошепна:
"-Хубаво е чувството..."- каза тя " Хубаво е да усетиш нещо толкова познато и топло, нещо което е било твое и знаеш .че винаги ще си остане такова!" И ме погледна с онзи изпепеляващ дяволски поглед ... Тогава разбрах ,защо той я е обичал .............
" .... Тя... Тя беше непокорна и красива и винаги получаваше това което иска. Но беше прокълната жена .. от тези които ти взимат ума ,но не само по хубавия начин .. е сещате се - обсебваща"
За моя "Звяр"
А той бе звяр .. но с душа ! Те имаха нещо общо .. и не .. не беше това. че са странни по собствен начин , а това че бяха толкова близо , а всъщност толкова далеч ... 17 години . Това беше времето,което им трябваше за да се срещнат ...въпреки че живееха на едно и също място . И както всяка приказка ... и те имаха своята ..Звярът и Красавицата .. на тях ми приличаха !
Еее... и все пак кой би се влюбил в такава жена ..?! Но той .. той виждаше нещо повече в нея , а тя като че ли ,беше готова да бъде смирена .. но само за него .
Имаше нещо специално в тях , започнаха да прекарват времето си заедно , да бъдат отдадени един на друг .Сякаш той бе единствения който е успявал да извади дълбоко скритата и усмивка .
Но "Красавицата" някъде по пътя допусна нещо да ги отдалечи един от друг... разбира се ,аз я познавах ..Тя умееше да не се учи от грешките си ,дори понякога да не ги осъзнава ..На никого не казваше ,какво се е случило ... Мислеше си ,че за нея е по-добре така .
А той .... Боже Господи ... ТОЙ .. сърцето му бе разпръснато , по тази дяволска жена .. умът му сякаш бе обладан , а силата му неконтролируема . Но живота ги накара да продължат напред ... всеки по своя път .
Мина време ... тя срещна друг , той замина надалеч...но все още имаше нещо което ги свързва ... Това нещо аз наричах Любов ! Тя беше толкова сляпа и твърдоглава , че можеше сама да се погуби , а той бе толкова гневен , но все пак гореше от любов !
.... През цялото време виждах как тя е нещастна .. как се бори с това, което не може да бъде преборено .. Може би очакваше нещо повече ...
И ето на ... беше един слънчев ден, когато тя трябваше да се види с мен ... Тъкмо се канеше да пресече улицата ,и ненадейно...... погледите им се срещнаха . Той се бе върнал в града ... За части от секундата "Добрият по душа звяр" успя да вледени погледа на "Дяволската жена" .И отново сякаш бяха толкова близо , но и толкова далеч ! И когато се доближих , имаше нещо в очите й , беше студена , някак си недоумяваше. но се наведе над мен и прошепна:
"-Хубаво е чувството..."- каза тя " Хубаво е да усетиш нещо толкова познато и топло, нещо което е било твое и знаеш .че винаги ще си остане такова!" И ме погледна с онзи изпепеляващ дяволски поглед ... Тогава разбрах ,защо той я е обичал .............
" .... Тя... Тя беше непокорна и красива и винаги получаваше това което иска. Но беше прокълната жена .. от тези които ти взимат ума ,но не само по хубавия начин .. е сещате се - обсебваща"
За моя "Звяр"
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив