Днес :: Плаша се. .

Постинг

29.01.2015 22:13 - Плаша се..

Автор: authorx Категория: Лични дневници

Прочетен: 462 Коментари: 0 Гласове:

     Днес реших да си направя малък експеримент. Вероятно ще изпитам огромно чувство на разочарование, но светът около мен ще бъде с една идея по-ясен. Изтрих профила си във Фейсбук. Еха!
   Не пуша и не пия.. това са първите вредни навици, за които моментално се сещам, когато някой ме попита имам ли пороци. Да, но днес прозрях, че най-много ми вредят социалните мрежи. Толкова са обсебващи. Не харесвам начина, по който действат на отношенията между хората. Карат ги да забравят как да общуват един с друг. Всичко се свежда до пращане на съобщение или харесване на снимка, или статус, чрез който подканваме желан човек да се сети за нас, или пък публикуваме песен, или или или.. Толкова много не харесвам всичко това. Но и аз го правя, волно или неволно съм част от този свят. Това е така, защото искам да "тичам" със същото темпо, с което го правят моите близки хора.
   Спомних си за едно влюбване, което ми помогна да помъдрея (или поне така си мисля), този спомен ме накара да се усмихна и реших да си публикувам въпросна песен. Щях да го сторя, но спрях, замислих се и изтрих профила си в най-популярната мрежа у нас. Няколко часа по-късно по навик реших да вляза, запитах се защо, но нямах отговор, просто порок. Почувствах се добре, че започнах да отвиквам от ужасната рутина всяка сутрин да се излежавам с часове с телефона в ръка. Минаха няколко дена и една приятелка ми звънна разтревожена. Решила, че нещо се е случило, че има вероятност да ме е засегнала с нещо. Останах изненадана след обяснението, което ми даде: не съм харесала последната снимка, която е качила.
Толкова зависими ли сме станали от социалните мрежи, това ме плаши, защото се страхувам, че и аз ще стана част от масата. Дори вече се чувствам до известна степен пристрастена. Не искам да е така, искам всичко да е както преди години - да си звъним по телефона, да си чукаме по вратите. Вярно, че времето минава и хората се променят и всички трябва да се научат да живеят в настоящето (включително и аз). Но така ли ще е винаги, все по-зле ли ще става? Дали безнадеждните романтици като мен ще бъдат принудени да се откажат от първата среща и малките жестове, изместени от новата снимка или статуса?

Нагоре