Постинг
07.02.2017 23:14 -
Историята на тартите
Легендата
Иглежда,тартата се е появила още в предхристянската епоха и е плод на история,изпълнена с много сърдечност:любовният порив и страданието от несподелената любов,желанието да даряваме плодовете на своъ талант на някой,който може да ги оцени, и съзидателността на онзи,който превръща признателността в нещо сладко и иска да го сподели с останалите.
Една легенда разказва,че прекрасната сирена Партенопа се влщбила в Одисей,нотой я отхвърлил.От мъка тя се самоубила в Неаполитанския залив, там, където днес се издига крепостта Кастел дел Ово.Всяка пролет обаче Партенопа възкръсвала,за да радва жителите на тези брегове със своите прекрасни песни.
За да й благодарят за този красив дар,който всяка година се възобновявал с настъпването на хубавота време,жителите на залива дали на Партенопа брашно, символ на богатството на селата;сирене рикота, дар от пастирите;яйца, метафора на възраждащия се живот;жито, сварено в мляко, символ на единството между растителното и животинското царство;малко вода от портокалови цветчета, дар от земята;захаросани цитрусови плодове и подправки от далечни народи;и захарта,чиято сладкост напомняла за гласа й.Сирената отнесла тези дарове в морските дълбини, за да ги положи в краката на боговете, които ги съчетали заедно и така била създадена първата тарта, традиционният неаполитански сладкиш- пастиера неполетана.Тогава Партенопа вместо да опита тартата, излязла от дълбините,за да я дари на щедрите жители на залива в знак на признателност.
Ето я и истинската история
Пастиерата,символ на неаполитанското сладкарско изкуство, е първата подобна на съвременните тарта, при която пясъчното тесто сякаш прегръща пълнежа.За нея съществуват документирани исторически факти.Със сигурност този тип сладкиш вече е съществувал в народната традиция и е имал дори мистично значение - символизирал е Христовото възкресение,като през Средновековието са я приготвяли монахините от манастира "Сан Грегорио Армено".Има цведения,че през първата половина на деветнадесети век Фердинанд 2 Бурбонски предложил на своята съпруга Мария Тереза Хабсбурска-Тешен,която била известна с прозвището "кралицата,която никога на се усмихва", да опита от този сладкиш и тя най-накрая се усмихнала!
Надявам се тези две кратки истории да са били интересни за Вас!Очаквайте още истории и не само много скоро.
Иглежда,тартата се е появила още в предхристянската епоха и е плод на история,изпълнена с много сърдечност:любовният порив и страданието от несподелената любов,желанието да даряваме плодовете на своъ талант на някой,който може да ги оцени, и съзидателността на онзи,който превръща признателността в нещо сладко и иска да го сподели с останалите.
Една легенда разказва,че прекрасната сирена Партенопа се влщбила в Одисей,нотой я отхвърлил.От мъка тя се самоубила в Неаполитанския залив, там, където днес се издига крепостта Кастел дел Ово.Всяка пролет обаче Партенопа възкръсвала,за да радва жителите на тези брегове със своите прекрасни песни.
За да й благодарят за този красив дар,който всяка година се възобновявал с настъпването на хубавота време,жителите на залива дали на Партенопа брашно, символ на богатството на селата;сирене рикота, дар от пастирите;яйца, метафора на възраждащия се живот;жито, сварено в мляко, символ на единството между растителното и животинското царство;малко вода от портокалови цветчета, дар от земята;захаросани цитрусови плодове и подправки от далечни народи;и захарта,чиято сладкост напомняла за гласа й.Сирената отнесла тези дарове в морските дълбини, за да ги положи в краката на боговете, които ги съчетали заедно и така била създадена първата тарта, традиционният неаполитански сладкиш- пастиера неполетана.Тогава Партенопа вместо да опита тартата, излязла от дълбините,за да я дари на щедрите жители на залива в знак на признателност.
Ето я и истинската история
Пастиерата,символ на неаполитанското сладкарско изкуство, е първата подобна на съвременните тарта, при която пясъчното тесто сякаш прегръща пълнежа.За нея съществуват документирани исторически факти.Със сигурност този тип сладкиш вече е съществувал в народната традиция и е имал дори мистично значение - символизирал е Христовото възкресение,като през Средновековието са я приготвяли монахините от манастира "Сан Грегорио Армено".Има цведения,че през първата половина на деветнадесети век Фердинанд 2 Бурбонски предложил на своята съпруга Мария Тереза Хабсбурска-Тешен,която била известна с прозвището "кралицата,която никога на се усмихва", да опита от този сладкиш и тя най-накрая се усмихнала!
Надявам се тези две кратки истории да са били интересни за Вас!Очаквайте още истории и не само много скоро.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив
