Играта вероятно съществува откакто съществува човечеството. Предмети, които са използвани за игра, са открити в артефакти от древни цивилизации и мнозина смятат, че най-ранните шахматните фигури датират от 6000 г. пр.н.е. Въпреки, че връзката между играта и ученето е била по-пълно изследвана през 20 век от теоретици като Жан Пиаже,  за тази зависимост се е досещал още през първия век от Новата Ера Платон.  „Можеш да научиш повече за човек от едночасова игра с него, отколкото от години разговор!”, твърдял той.

Това, което е безспорно сега в 21 век е, че играта е от съществено и жизнено важно значение за социалното, емоционалното интелектуалното и физическото развитие на детето. Без адекватна и здравословна игра, децата са изложени на риск да започнат училище неподготвени, да растат като тийнейджъри и възрастни без необходимите умения да разгърнат потенциала и дарбите си. Експерти дори твърдят, че здравословната игра по време на детството може да е превантивна срещу агресията и насилието.

Чрез веселите и здравословни игри децата започват да обичат ученето и се подготвят за живота.

Какво е игра?

Играта е за отдих, развлечение или забава. Дори повече, твърди Жан Басис, основател на Play Reflections, пространство, което предлага игрови уъркшопи за възрастни, „Играта не е само правене, тя е съществуване! Играта е състояние на благодат, невинност, чудо и креативност…и се случва тук и сега!”

Естествена активност на ранното детство, играта е това, което правят децата и техен начин на живот. За малките деца няма разлика между играта и ученето; те са едно и също нещо. Играта е приоритет в ранна детска възраст, но въпреки това  не всички игри са еднакви.

Повечето експерти са съгласни, че детската игра може да се радели на следните категории:

-      Активна игра – скачане, бягане, катерене, яздене, и др., при които се използват големите мускули;

-      Тихи игри – четене, редене на пъзели, оцветяване и рисуване и др;

-      Кооперативна или социална игра -  дейности и игри, в които е включено повече от едно дете;

-      Самотни игри – рисуване, мечтаене, или всякакви дейности, в които участва само едно дете;

-      Манипулативни игри: сглобяване на пъзели, изграждане с блокове, изрязване и поставяне, или която и да е дейност, включваща  координация око-ръка или фини двигателни умения;

-      Драматични игра: криеница, измислица, или която и да е игра, която включва преструване.

 Категориите се припокриват и вероятно по-голямата част от дейностите ще попаднат в повече от една категория. Въпреки, че на децата не им пука в коя категория попада играта им, все пак това разделение помага на родители, учители и специалисти, които работят с деца, да разпознават разновидностите на играта, за да могат да помогнат на децата да се включват в повечето то тях.

 Променила ли се е играта?

 Да, според много специалисти! Пренатоварването и наблягането върху голямо количество учебен материал в предучилищната, прекалено продължителното време, прекарвано пред екрана, липсата на сигурни пространства за игра, и изразяващи насилие играчки,  заплашват пълноценно прекараното време за игра, поставяйки играта в риск. Във вълната на разширяването на отчетността в образованието, милиони деца в предучилищна възраст решават стандартизирани тестове, а ако децата прекарват повече време в попълване на тестове, остава по-малко време за игра.

 Постоянно развиващите се дигитални технологии също оказват огромно влияния върху детската игра. Според специалисти забързаният начин на живот, характеризиращ се с незабавен достъп до информация в интернет и чрез мобилните телефони, създава илюзията, че хората са способни на много повече от това, което в действителност могат, като това от своя страна довежда до преангажиране на децата. В допълнение, това ускорение на живота, довежда до разбирането, че колкото по- рано детето започне да учи, толкова повече то ще знае.

 Как бихме могли да стимулираме здравословната и пълноценна игра?

 Макар изследванията да показват, че играта е ценна и незаменима за децата, тя все пак е в риск, което поставя все по-належащо въпроса как да създаваме и подкрепяме по-добри условия за игра. Ето някои идеи, които ние от „Корабче с крила”  прилагаме:

 -Създавайте безопасна среда и играчки, лобирайте за чисти и безопасни площадки на открито за всички деца;

- Съсредоточете се върху ученето, което се случва чрез игра; използвайте играта като средство за преподаване и подпомагане на развитието;

- Осигурявайте голямо разнообразие от игрови опит и материали, чрез които малките деца да могат да опитват нови неща, да експериментират, да задават въпроси, да говорят, четат, пеят, танцуват, да разхвърлят и да изследват.

- Подклаждайте творчеството, любопитството и желанието у децата да знаят повече;

- Позволете време за свободна игра, в която децата избират и насочват , балансирано с време за структурирана игра;

- Наблюдавайте играта и се намесвайте с идеи и предложения, ако възникне конфликт, когато ентусиазмът намалява, или за да пренасочите играта, когато е необходимо;

- Предоставяйте възможност за безопасна игра както на открито, така и на закрито;

- Опитайте се да и вие да бъдете игриви;

- Но най-важното е, ценете играта!  Коментирайте и отбелязвайте важни моменти от детската игра, за да покажете, че признавате нейното значение и смисъл в живота им.