Уважаеми любители на красивата птица гълъб,
Моля да приемете настоящата тема като отдавна належаща дискусия. Но малцина като мен ще имат достойнството да помогнат на идните поколения с изчистена достоверна информация, а не с грешките на предходните поколения. За да бъда правилно разбран ще се позова на думи от умни люде: "Историята на живите същества е най-великото нещо и който не я зачита, рано или късно тя ще  му е съдник!". Разсъждавайки над тези слова съм си давал сметка колко вандалски и нескопосано продължаваме да ползваме наименования от недоказани (дори в превод) чуждици при имената на българските породи гълъби. Ни най-малко имам болни амбиции да налагам моя воля за съглашение. Точно обратното- добре е, че все пак се появил човек като мен, да създаде сайт в който непринудено, чрез повдигнати болни теми можем заедно да поправим пропуснатото от предните поколения и въведем новото в изчистената история на българските гълъби. Като създател на сайта и дружеството за защита историята и етапите на развитие на Добруджанските преметачи, ще започна настоящата дискусия с грозните наименования:
EKYTEPELIA- което много любители не знаят, че е състав от числото две (EKY) + определението за връх, височина (TEPE). Това доказва, че добруджански гълъби с два върха няма и няма да има. Държа да информирам читателите, че направените проучвания в турската диалектика има определение за качул и то е BOUIN (качулат, гривест).
Проучвайки всички форми на диалектическо формиране на имената на българските гълъби, че специално за добруджанските, силистренските, варненските и бургаските гълъби нямат нищо турско и всички ползвани наименования са измислица. Като споменах варненските гълъби- държа да опровергая ползваното име TEPESIZ, което също е пълна измислица и неподходящо за варненския късоклюн. Наименованието е състав от определение за височина, връх в турския език (ТЕРЕ) + лично местоимение за 2л. мн. ч. (BIZ- ние, SIZ- вие, ONLAR- те).
Вземайки впредвид всички тези фактори е срамно и обидно елитни гълъби да носят имена които мнозина не знаят.  TEPESIZ (в превод ВРЪХВИЕ) не се свързва в никаква форма като определение на птицата гълъб.
Не по-малко нескопосано е определението за пъстроцветните гълъби KARABASH, което също е състав от определение за цвят черно (KARA) + определение за големина, величие (BASH). За да бъда по-лесно разбран ще използвам наименованието на аксаковските завои- BASHIBAIR или BASH BIUK PEHLEVAN- най-големия (преносно, хиперболично) борец. Котирайки диалектическите обосновки, мисля че мнозина ще се замислят за пропуските които не носят нищо стойностно за имиджа на българските гълъби. Крайно време е да престанем да се самозаблуждаваме, че едва ли не в България има само гълъби от турско. Това е пълна измислица и за да бъда аргументиран ще спомена, че допреди двадесетина години добруджанските, варненските, силистренските гълъби не бяха разпознаваеми по-далече от регионите Шумен, Бургас, Русе, което е доказателство още веднъж, че българите от различните региони не са ги познавали, камо ли да ги свързваме с времето на турското нашествие по нашите земи. Мога убедително да заявя, че от проучванията е видно Добруджанските преметачи са поемали пътя на север към Румъния, Молдова, Украйна, та чак до Казахстан, където и сега има останки от гълъбите с един и два качула, съхранени от Банатски и Бесарабски българи, понастоящем в идентичен вид. Успях да изградя личен контакт и да се убедя,че не може по никакъв повод да се приписва измислената версия, че добруджанските гълъби са от турски произход. Дай бог младото поколение гълъбовъди на България имат амбициите да съхранят и дискутират историята в идентичен план, а не измислени версии. Те трябва да се срамуват от измислените неотговарящи на действителноста имена и да вложат стремеж за още по-голяма изчистване на всички факти.
Всяка от тези теми аз- дядо Стоян Кулишев съм събирал от моят род (преселници)- обичащи гълъба като домашно цвете, дори и в тежките времена на войни и падения. С много мъка и любов те предадоха на моето пенсионерско поколение добруджанските гълъби като светиня на красотата, обединяваща минали, сегашни и бъдещи поколения за създаване на все по-добри екземпляри. Пишейки настоящата тема си давам сметка, че трудът който положих за установяване историята на Добруджанските преметачи по българските земи и извън тях- Румъния, Молдова, Украйна, ще се оцени по достойнство от всяко поколение. Многото години контакт с Банатските и Бесарабски българи, срещите ми с българските преселници в региона около Мъчин. Бабадак, Тулча, Браила и Галац в Румъния, също има своя принос за утвърждаване на чистотата и идентичноста на Добруджанските преметачи със своя доказана история.
Пожелавам на останалите региони да оставят за поколенията доказана история за техните гълъби.

                                                                                             С уважение дядо Стоян Кулишев


Добруджанско кабатлийче
нежно финно мераклийче
моя дядо стар и мъдърв чу
дна птица те превърнал.
Чакал малкото яйце
чудно пиле да порасте!

Добруджанските кабатлии създавани от мен с десетилетия за идните поколения